Каталогът на БХГ „Петко Задгорски“ – онлайн

Каталогът на Бургаската художествена галерия вече е достъпен в интернет. Под формата на няколко PDF-файла изданието може да бъде изтеглено от раздела „Каталог“ на блога на галерията. Печатният вариант се предлага за продажба на посетителите във фоайето на музея.

В ателието на… Димо Колибаров

Димо Колибаров, „Шум от криле“,
офорт/акватинта, 50/65 см.   

Роден график. В творбите му има толкова много театър, толкова много магия, има процес на превъплащение, което не може да бъде изиграно, пресъздадено с такава сила от никое друго изкуство.

В „Отглеждане на птици“ идва идеята за бавното преодоляване на гравитацията у нас, откъсването от робската ни зависимост на  желанията и търсенето на нови пътища за освобождение. Всяка птица е път, всяка птица е опит за полет.

Най-новата серия графики е озаглавена „Стаята за процесии“. „В отглеждане на дърво“-  първият лист от серията - ни напомня за дървото на живота, за живото в живота, поливано  от градивната енергия  на жадните за красота и щастие.

Във втория лист на същата серия – „Между земята и небето“ – се изграждат  мирогледни пространства, в които човек осъзнава  себе си и света. Тук става дума за онези мигове, когато светът оживява. Но мигът трябва да бъде уловен. И кой може да направи това? Авторът едновременно задава въпроса и ни отговаря с образи. Това е детето, влюбеният, мечтателят, странникът, търсачът на щастие, който пътува във времето, улавя миговете и ги превръща във вечност.

Графиката тук става сила, готова да преодолява стериотипи, да налага нови мирогледи. Това е свят на клоуни, философи, жонгльори,  идващи при нас с посланието на автора. А именно – не търсете  щастието тук и там, горе или долу. То е в нас самите. Важното е  да се научим да се радваме на всеки миг, както правят това децата.

Всяка графика на Димо Колибаров е преодоляване на съпротивлението отвън, една вътрешна еволюция и път към съвършенвството чрез красота.

П. Седларска,  
изложба  в галерия „Неси“ – откриване (извадка),
Бургас, 1 септември  1999

В ателието на… Георги Баев

 

Георги Баев (1924-2007)

В изграждането на картините си художникът използва експресивните цветове, неочакваните контрасти, силния емоционален заряд. Всичко това внася нови усещания – нов възглед, в основата на който се развива желанието на твореца да надхвърли земните представи за пространство, време и място.

С първичността на интуицията той търси и открива не външната красота на формите, нито абстрактната им знаковост, а тяхната вътрешна градивна сила, която съдържа в себе си живота. Неговите едри, енергични, живописни мазки секат, пренареждат, изграждат нови светове, чиято атмосфера ни завладява със своята непосредственост и талант.

По този най-пряк път към изкуството Георги Баев вървя със смелост, воля и амбиция, но и с жертвоготовност в името на един висок естетически идеал.

Картините му са ярки, модерни, дръзки, защото бяха откровения на личност, призвана да изразява времето, в което живя.

П. Седларска, „Лица“, том 1, с.251-253

В ателието на… Стоян Цанев

 

 

 „Аз гледах много пъти и продължително вашите  платна и ако им симпатизирах, то е защото бяха непонятни”, това ще напише преди повече от 90 години  Кандински в писмо до Делоне.

Естет. Художник със своя предметност – синтетичен и монументален. Неговото изкуство е смело и съдържателно – мъжко изкуство. Колкото и интуитивен, толкова   високо култивиран график, суров и аскетичен, търсещ същността, знака символа. Малко са художниците като него днес. Той е от големите, които имат  дързостта да отстояват таланта си със силата на воля, постоанство и професионализъм. Раждането на всяка негова картина  е социално-културен феномен и той знае това.

Всяка творба е запомняща се, лаконична, точна. Тя е резултат на усилието, възможностите и желанието на художника да бъде във  високия текст на изкуството. Да прави живопис, която се занимава с вътрешната си красота, със своята пълнота и цялост. Най-вероятно художникът си дава сметка за ”аристократизма” на това си занимание, извън суетата на света. Затова направи ателието си в Лъка, за да е близо до природата -  най-великия учител.

В последно време художникът рисува не толкова геометризирани фигури, както може да ни се стори на пръв поглед, колкото рационално-експресивен мотив. Триъгълниците, квадратите  и звучните колоритни съчетания оформят чувството  за стремително движение навътре, към философското, мъдро опознаване на самия себе си. Затова тези работи излъчват усещане за  монолитност и покой, за съзвучие между двата свята – интимния и този на идеите. Образно – осмислената форма има своя еквивалент, свое ирационално начало. Затова и неговият език сега е властен, убедителен, съсредоточен  като мисъл, още повече като внушение. Стоян Цанев  е убеден, убеждава и нас, че извън видимото, конкретното има измерения, които се постигат само  в артистичното и духовно вълнение и надеждата за свобода.

Линиите, петната, обемите са еднакво обработени в различните части на картината. Всичко се споява около акцента, синтезира се в единна материя, която крие импулса на художника. Това е магията в изкуството на Стоян Цанев. Художникът е от творците, които имат какво да кажат на света и правят това по най-красноречивия и убедителен начин.

П. Седларска

В ателието на… Георги Янакиев

Георги Янакиев (1935-1998), „Бяла ваза“,
маслени бои, платно, 67 х 55 см., инв. номер 732

Изключително взискателен към себе си и своето творчество  Георги Янакиев изгради представата ни за художник, който доказа през годините, че независимо от модите и успехите той може да отстоява своя начин на мислене и поведение в изкуството.

При Георги Янакиев експериментът сполучливо узря в стил и на него не му оставаше нищо друго освен да работи за чистотата на пластичните си виждания. Едновременно с реалистичните нотки в младежкото му творчество зрееха и се развиваха конструктивистичните му представи за картината. Той  смело заменяше  импресията и преминаваше към геометричната естетика, в която редуването на линии и форми, цветове и пространства  изграждаха художествения му стил. Чисто геометричните квадрат и триъгълник, хоризонтал, вертикал се превърнаха  в основни негови изразни средства. За автора те са израз на  на чистота, благородство и равновесие, начин да се дистанцираш от суматохата на пъстрото ежедневие.

Като запазва стилистиката  на геометричните форми и комбинации, художникът успява да ги въведе  в ритъма на своя темперамент и да създаде един нов лиричен конструктивизъм – оригинална сплав между идеи и образи.

„Геометрични форми“, „Съвремие“, „Абстакция , „Музика“,  в тези картини можем да видим естетическата стерилност на формата, прецизното изпълнение на композицията, но това което остава отвъд преките възприятия  е голямата идея за  баланса, равновесието и хармонията – ключова програма за всяко конструктивно мисленe. И това е така, защото за Георги Янакиев изкуството е преди всичко висша нравствена категория, хранител на духовните ценности на своето време.

П. Седларска, сп. Изкуство, 50/51, 1998, с. 24-26

В ателието на… Евгени Бугаев

 

Интервю на Пенка Седларска

Евгени Бугаев беше артист с голямо „А“. Умееше да се радва на мига, да улавя неповторимите  моменти, пълни с живот и красота. За него изкуството беше призвание, следователно отговорност и морал.

Запознахме се когато пристигна в Бургас, със семейството си и остана да живее в този град, който го вдъхновяваше  за най-смелите, модерни и красиви картини. Морето с крайбрежните малки кафенета, лодките, плажовете открехваха в него заложеното му чувство за цвят, светлина и експресивност. 

В картините на Евгени Бугаев светът беше млад, пълен със светлина  и надежда. Да се радваш на живота и на възможността да го рисуваш, да даваш простор на човешкото, да живееш в изкуството на мажорните чувства, да се освободиш от тиранията на професионалните комплекси, са неща, за които всеки художник би копнял.

Какво е за Вас рисуването?

- Защо рисувам ли? Не да се показвам, не за да продавам, а от своя вътрешна нужда. Искреното ми желание е да творя  и да остана доволен от направеното. Не мога без да рисувам. Искам всеки миг да държа четка в ръка. Не мога да преживея ден, час, миг, без да съм седнал пред статива. Стативът е моята опорна точка в живота. С него се чувствувам уверен. Жалко, че животът ни създава  препятствия и не мога да рисувам непрекъснато.

Как протича творческият процес?

- Започвам едновременно по три, четири картини. Едната върви по-трудно, другата – по-добре, но продължавам  докато постигна оня резултат, който ме прави удовлетворен… Моята живопис се стреми към хармония от багри. Най-важното нещо за една картина е тя да бъде колоритно издържана. Не шареност… държа формата дори да е опростена. Използувам и малко контраст, за да внеса графичен  елемент и да подчертая силата на цвета.

За мен акцентът в една картина е цветът. Той може  всичко. В него има музика. Въздействието му е мигновенно.

Картината трябва да е овладяла чисто традиционните технически задачи,за да звучи свободно,цялостно, декоративно, но и пластично. А това е възможно, ако тя е вътрешно балансирана и еднакво силна от всички страни, да няма неопределени по цвят форми, да няма незавършени мазки.

Не правя деление на жанровете. Важното е доброто композиране. Имам за идеал уроците на такива майстори на четката като Матис, Брак, Дерен.

Ако разхождайки се сред природата харесам даден мотив, не го рисувам веднага. Изучавам го аналитично, проследявам осветлението през различните часове на деня,правя скици,запомням го. Когато съм проучил обекта,си представям картината на екран и рисувайки започвам да се доближавам до този образ.Не спирам докато не се убедя че картината от екрана и тази на платното са еднакви.

И каква е задачата на Вашето изкуство?

- Да създава радост и вътрешна хармония  у  човека.А това е много важно, нали?

В ателието на… Виолета Масларова

Виолета Масларова, „Мрежи“, 105 х 105 см., маслени бои / платно, Бургаска художествена галерия

Виолета Масларова е родена на 25.10.1925 в гр. Бургас. Умира на 6.08.2006 г. в Бургас. Завършва Художествената академия в София, специалност Живопис при проф. Никола Ганушев и проф. Дечко Узунов през 1949 г.

Голяма част от пейзажите й сякаш са рисувани наведнъж – спонтанно и без колебание. Затова зрителят е въвлечен в тяхното съпреживяване без остатък. Умението да вижда, изострената впечатлителност, живпописната й изтънченост, лиризмът и лекото, непосредствено общуване със зрителя – те именно определят високите качества на жизнерадостното и хуманно творчество на Виолета Масларова.

Морето с неговата тиха красота и величие си остава любима тема на художничката. Вибрациите на светлината и въздуха, бързата смяна на бегли впечатления са родили картини като „Пролетно море“, „Бели мрежи“, „След дъжд“, „Бургаско утро“. В тях морето е търсено като състояние, вниманието е насочено към крайбрежната линия, там където се докосват водата и сушата. Тази линия е като сребърна нишка, като олтар, който ражда за нея чудни картини – видения.

„То, морето, е в мене“, казваше тя, когато я питаха дали рисува на открито. В тези пейзажи Виолета Масларова рисува с цвят, търсен не в интензивната му звучност, а в тоналната нюансираност. Нейният разказ възпрпоизвежда не толкова визуално впечатление от определени места – плажа, морето, лодките, колкото особената им атмосфера. Пейзажите представляват осъществена материализация на усещането и докосването до това, което е Бургас, с неговата артистичност и неповторима романтика.

Из книгата „Виолета Масларова“, Изд. Дъга +, 2007.

Пенка Седларска
/изкуствовед/

В ателието на… Маргарит Цанев

Снимка: GlobusNews

Маргарит Цанев е роден в Тетевен на 30 октомври 1944 г. Завършва Художествената гимназия в София през 1964 г. Създава голям брой рисунки, акварели, скулптури с философско съдържание. Умира през март 1969 г. По-голямата част от творбите му се съхраняват с Софийската градска художествена галерия.

Пенка Седларска за Марго (видео от bsZone.info)

В ателието на… Генчо Павлов

Генчо Павлов (1952-1981), „На палубата“, офорт, акватинта, 20 х 26 см.

Беше млад, талантлив и жизнен художник. Зад играта на видимите форми откриваше своите ярки и силни идеи. Пътуваше във времето и пространството с прозрението на истински пророк. А когато трябваше да постигне съвършенство в някои от творческите си задачи, той търсеше пример от най-добрите майстори.

Завършил графика в Художествената академия в София през 1977 г., той бързо преминаваше от традиционната школовка към чисто творческите задачи. Оригиналните му идеи идваха да допълнят смелите му търсения. Неговите водолази с харпуни и риби не бяха измислени, а негов истински преживян свят в спортния риболов. Откривайки притегателната сила на морето, той се гмурваше в него отново и отново със същата страст и рисуваше своите „бесни“ вълни, които очароват с въздействието на нещо истинско и преживяно.

Графиките „Утро“, „Балада“, „Илюзия“, „Авантюра“, „Мъж с харпун“ са едно приключение в изкуството, изпълнено с много нерв, много напрежение на волята и състезание с невидимите сили в природата.

Усвоил и запазил респект към фигурата, темата, композицията и преди всичко към творческата преживелица, Генчо Павлов тръгна по свой път в изкуството от рисунката. Не ефектите, а солидното владеене на формата бе за него от значение.

Споходен от смели идеи, търсеше пластичен израз с една безкрайна енергия и бързина. Само една година художник в бургаския драматичен театър „Адриана Будевска“, Генчо Павлов успя да създаде внушителен брой плакати. Всички те показват не само изтънчения вкус и смелата ръка на твореца, но и неговото схващане за същността и убедителната сила на един съвременен театрален плакат.

„Карл Хенри IV“, „Вдовиците“, „Прекрасната от Амхърст“, „Полет над кукувиче гнездо“ са великолепно постижение на неговото изкуство, където пластичният лаконизъм, синтезираната образна и логична мисъл на твореца са доведени до един безспорен връх. 

Неспокоен, смел, презиращ шаблона и баналното, Генчо Павлов се стремеше към искреност, затова творбите му останаха като своеобразен диалог със самия себе си, изпитание на волята, добродетелта и мъжеството.

Пенка Седларска
/изкуствовед/

В ателието на Георги Зайков (Зайо)

Георги Зайков, „Мъжки танц“, маслени бои, платно, 80 х 80 см.

Любовта му към природата и фолклора го отведе в Малко Търново, в сърцето на Странджа – един район, запазил и до днес мистиката, бита и обичаите на древните българи. Русалки, нимфи, кукери и нестинарки, светци и герои от странджанската песен населяват неговия живописен свят – загадъчен и красив. Тях той облича с ореола на вечното и непреходното. Тук му помага широката живописна култура и сериозните познания в областта на историята и митологията.

Опитаме ли се да разгледаме една по една картините за Зайо, неминуемо ще се увлечем в детайлите; всеки един от тях е знак със смислово значение, всеки един е „кадър“ от общата композиция, която като тъкан вплита цветовете, линиите и формите.

Този лъчезарен свят от стилизирани образи и колоритни хармонии носи богато естетическо въздействие, което е доказателство за уникалната природа на един голям български талант.

Пенка Седларска, каталог „Георги Зайков“, 2002 г.