Интервю във в-к Бургаска жена

ИЗКУСТВОТОТО Е МАГИЯ И ВЕЧНОСТ
Пенка СЕДЛАРСКА-изкуствовед интервю на Радка БАЛЕВА

19.11.2011

Кой създава изкуството и кой има нужда от него? Това е въпрост, който провокира разговора с Пенка Седларска-изкуствовед, директор на Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски”. Нейният кратък отговор е „Изкуството е създадено за хората, имащи антени да го възприемат, а те са малък, незначителен процент-2-3%. Защо ли? Защото за тях една творба-картина да речем-е храмова врата към дълбоки вътрешни светове. Те са готови да стоят пред нея със смирение, защото отварянето, разбирането на едно произведение е ход към развитието. Те знаят какво е изкуство.”

В съвремието ни изкуството се проявява в най-различни форми, стилове, натрупвания, които не винаги остават усещане за духовната мисия на творците.

-Г-жо Седларска, имало е времена и епохи, които са чертали краха на изкуството. Има ли потребност от изкуство в нашето технологично информационно време?

-Изкуството е духовен продукт-социалният живот обслужва ума и тялото на индивида и всеки се старае да удовлетвори външните ни нужди, да ни залее със стоки по всевъзможни начини. Но забравата на душата е невъзможна. Човек е не само ум и тяло, но и душа. Художниците, творците са светулките в нощта на материята. Те носят идеята за огъня на духовността, а тя е безкраен океан от енергия и светлина. Въпросът е кой и колко би могъл да побере в своето творение, което се явява съд с определена вместимост съгласно духовното израстване и човешка еволюция на твореца.

-Можем ли да говорим за демократизъм в изкуството?

-В духовната йерархия демократизъм няма-има бавно преосмисляне на всеки знак и цвят и тон, защото именно разчитането им извежда от лабиринта на потребности и нестихващи материални желания. Изкуството е магия и вечност, изкуството е тънка потребност. То не демонстрира себе си, не търси всеобщо одобрение, а само своя зрител. И така картината- писмо търси своя адресант, за да доведе до него важното послание. Често не един, а много повече хора биха се възползвали от посланието. Тогава говорим за творец с по-голям обхват-епохален.

Днес изкуството ни преминава през сложни и не лесни трансформации. То не толкова открива, колкото рециклира натрупаната художествена опитност през вековете. Инсталациите, хепънингите, различните форми на поп арт са един опит за преосмисляне на преживяното от предшествениците. И ако се ражда нов вид изкуство-а то се ражда-то има измерението на творба микс от идеи, емоционален кипеж и духовност-наситена, зряла, силна.

-Какво преживява сега изкуството в България?

-У нас изкуството също преживява своите еволюционни нива. Има автори, които свято пазят своя талант, обслужват го без да се поддават на крайните форми на консумативното търговско отношение. Те знаят, че картината е скъпа вещ, свята вещ, въглен-жар в ръцете на човека, който може да запали огньовете на светлината, но само ако има готово огнище. Изкуството е сила, която призовава силите на вдъхновението, което го създава. Всяка картина пази зорко своя периметър и следи движението на слайдовете около себе си. Има един случай в история на изкуството, когато едно произведение направлява хода на събитията-„Портретът на Дориан Грей”-Оскар Уайлд… Чудотворната икона на Богородица от Преслав, а те са много…

-Какво е загубило изкуството днес?

-Именно това вълшебство на докосване до олтарните истини на хармония и изтънчена красота. Изкуството е блян, иреалност, открехнат прозорец към световете на духовността. Много е трудно да се преведе пластичния език на нашия говорим език. Именно затова различните изкуства са усъвършенствали своите изразни средства до неузнаваемост, за да доведат бързо, безпогрешно, с отдаденост и саможертва духовния поток на красотата. Ако картината се озове на точното място, в точното време при точните хора тя се признава за шедьовър.

-В съвременното изкуство има богати изразни възможности?

-Не са нужни сурови материали за подготовка на творбите или рамките-фирмите се надпреварват да предоставят на художниците най-доброто. Ако творецът е от концептуален вид-той би разширил изразните средства от строго класическит. Но идеята е една-духовното, естетическото послание да дойде до точния човек като форма, знак, вибрация. Художниците са духовните посланици на своето време. Матис казва „Художниците са антените на своето време.”

-Очевидно в многообразието на съвременното изкуство много е потребно да се чуе и гласът на критиката?

-Критиката я няма никаква. Обзор е нужен, селектиране, сумиране. В годините, когато се рояха щуротии и псевдогалерии със странни изяви, критиката се стъписа от напора на предприемчивите и знаещите да продават картини, за които не познавачът, а купувачът е критерий и мярка за стойност и качество. Произвеждаха и продължават да се рисуват картини с къщички, морета, зимни гледки, всичко, което да зарадва купувача. А той се радва и цени картините-сувенири, картините-хербарии, които не само умъртвяват това, което харесваме, но го и превръщат в сурогат. Какво да се прави-времена! На почит излезе чалгата! Вирус, пръскащ заразата си и там, където най-малко очакваме.

Какво да каже критикът и кой иска да го чуе? Та той може да навреди на имиджа на практичния търговец, който в своята галерия е готов да предложи сувенири, синджири, опаковки, а защо не и картини, разбира се-„лукс”-вероятно това ще замени шедьовър.В този случай картината до голяма степен се е превърнала в артикул, стока в галерии, кинкалерии и дрогерии.

Изкуството винаги е било законодател на вкуса на едно общество. И сега, когато искаме да го комерсиализираме докрай, да го наредим на рафтовете с другите стоки, не се ли опитваме да консервираме духа и да му сложим етикет с цена. Звънецът бие! Внимание-отишли сме доста далеч!!!

Източник: в-к Бургаска жена